20.10.2022 г., 10:28  

Към дъщеря ми

540 6 20

Някой да ти каже - Браво! 
Мила, просто забрави. 
Но ти върви и все направо. 
Сбъдвай детските мечти. 

 

От обиди и от клетви
Ти не бой се, че тежи. 
Знай доброто ще посее
там където ни боли. 

 

Тъмни нощи все ще има.
Светлината намери. 
Над чужди мъки не ликувай. 
Той те гледа - Запомни! 

 

Пази душата да е чиста. 
Омраза там да не таиш.
Тя е крехка като птица. 
С нея можеш да летиш.

 

Обичай силно до полуда.
Обичай истински докрай.
Любовта е свята, чудна. 
Ти на нея се раздай. 

 

Дано си силна. Отстоявай.
Той животът е борба. 
Но коя си не забравяй. 
Всичко има си цена. 

 

Нека с теб остана дълго. 
Моя малка и добра. 
Но някой ден, когато тръгна.
Тук ще съм, сред всичките слова. 

 

А ти чети и препрочитай. 
Щом си тъжна, щом боли. 
Да видиш мама - дива, щура...
Но истинска - такава ме помни. 
 

 

https://youtu.be/zLHQFl3Eyj0?feature=shared

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е.
  • Просто си представям, че един ден ще и ги оставя моите писания, да ме види, колко съм била щурава. Дано сме дълго заедно...
  • Хем красиви послания, хем накрая ме разплака! "Някой ден кога си тръгна..." толкова е рано за такива думи, Вили! Би трябвало аз да ги казвам вече...
  • Вальо, Радослава, радвам се, че сте харесали списъкът ми.
  • Хубаво е.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...