13.10.2012 г., 18:51

Към Горната земя

748 0 9

 

КЪМ ГОРНАТА ЗЕМЯ

 

 

Крило отдясно и крило отляво,

ведро вода, ведро месо насечено...

Орелът почна да се уморява,

а Горната земя е тъй далече.

 

Летим.

Поисках горе да избягам –

на слънцето под топлите лъчи.

Запазих за орела глътка влага.

Месото свърши.

Птицата мълчи.

 

Сега ще огладнее.

Ходилата

отдавна съм прежалил.

Стискам ножа.

Веднъж да стигнем горе на земята,

а там...

А там и с патерици може!

 

Ръцете си ще дам, щом пак поиска

- за мен е важно горе да излезем,

а Горната земя е вече близко...

Там се живее някак и с протези.

 

Летим.

И знам, че всеки е орисан

на жертви в своя полет към небето.

 

Но има ли изкачването смисъл,

ако да дам потрябва и сърцето?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно! Изкачване с любов! Хубава интерпретация на старата приказка.
  • Съвременна приказка...тъжно-жестока, но толкова истинска!
    Аплодисменти!
  • Чудесно поднесени думи,Вальо!
    Донякъде съм съгласна с Франсиско,признавам,че и с мен се получи така.Всъщност,не протезата като дума,а представата за протезираните ръце е силна,и леко измести вниманието ми от финалната строфа,но не бих казала,че стихът куца от това,напротив - въвлича в приказката!
    Когато живите картини грабнат читателя,тектстът неминуемо се възприема буквално,а това се случва само,когато авторът е достатъчно убедителен...
    С почит!
  • Благодаря на всички за интереса към моята поезия и за коментарите към този стих. Мислех, че е достатъчно ясно, че приказната форма и елементите й са само метафора - на днешния ден, на опитите ни да намерим Горната земя, на жестокия избор, който всеки трябва да направи - да размени не ръцете и краката, а душата и сърцето си за някаква ефимерна възможност. Съжалявам, че някои са приели текста буквално - явно не съм бил достатъчно убедителен. Въпреки всичко - благодаря. Желая ви светла неделя!
  • Символ на вселенското е орелът. Въздига духовното зрение, възможност за полет над границата...До възнасяне, полетите са възможни, стига да има смисъл в тях...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...