13 окт. 2012 г., 18:51

Към Горната земя

751 0 9

 

КЪМ ГОРНАТА ЗЕМЯ

 

 

Крило отдясно и крило отляво,

ведро вода, ведро месо насечено...

Орелът почна да се уморява,

а Горната земя е тъй далече.

 

Летим.

Поисках горе да избягам –

на слънцето под топлите лъчи.

Запазих за орела глътка влага.

Месото свърши.

Птицата мълчи.

 

Сега ще огладнее.

Ходилата

отдавна съм прежалил.

Стискам ножа.

Веднъж да стигнем горе на земята,

а там...

А там и с патерици може!

 

Ръцете си ще дам, щом пак поиска

- за мен е важно горе да излезем,

а Горната земя е вече близко...

Там се живее някак и с протези.

 

Летим.

И знам, че всеки е орисан

на жертви в своя полет към небето.

 

Но има ли изкачването смисъл,

ако да дам потрябва и сърцето?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно! Изкачване с любов! Хубава интерпретация на старата приказка.
  • Съвременна приказка...тъжно-жестока, но толкова истинска!
    Аплодисменти!
  • Чудесно поднесени думи,Вальо!
    Донякъде съм съгласна с Франсиско,признавам,че и с мен се получи така.Всъщност,не протезата като дума,а представата за протезираните ръце е силна,и леко измести вниманието ми от финалната строфа,но не бих казала,че стихът куца от това,напротив - въвлича в приказката!
    Когато живите картини грабнат читателя,тектстът неминуемо се възприема буквално,а това се случва само,когато авторът е достатъчно убедителен...
    С почит!
  • Благодаря на всички за интереса към моята поезия и за коментарите към този стих. Мислех, че е достатъчно ясно, че приказната форма и елементите й са само метафора - на днешния ден, на опитите ни да намерим Горната земя, на жестокия избор, който всеки трябва да направи - да размени не ръцете и краката, а душата и сърцето си за някаква ефимерна възможност. Съжалявам, че някои са приели текста буквално - явно не съм бил достатъчно убедителен. Въпреки всичко - благодаря. Желая ви светла неделя!
  • Символ на вселенското е орелът. Въздига духовното зрение, възможност за полет над границата...До възнасяне, полетите са възможни, стига да има смисъл в тях...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...