severianin (Валентин Чернев)
417 677
13 oct 2012, 18:51

Към Горната земя 

  Poesía
607 0 9

 

КЪМ ГОРНАТА ЗЕМЯ

 

 

Крило отдясно и крило отляво,

ведро вода, ведро месо насечено...

Орелът почна да се уморява,

а Горната земя е тъй далече.

 

Летим.

Поисках горе да избягам –

на слънцето под топлите лъчи.

Запазих за орела глътка влага.

Месото свърши.

Птицата мълчи.

 

Сега ще огладнее.

Ходилата

отдавна съм прежалил.

Стискам ножа.

Веднъж да стигнем горе на земята,

а там...

А там и с патерици може!

 

Ръцете си ще дам, щом пак поиска

- за мен е важно горе да излезем,

а Горната земя е вече близко...

Там се живее някак и с протези.

 

Летим.

И знам, че всеки е орисан

на жертви в своя полет към небето.

 

Но има ли изкачването смисъл,

ако да дам потрябва и сърцето?

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно! Изкачване с любов! Хубава интерпретация на старата приказка.
  • Съвременна приказка...тъжно-жестока, но толкова истинска!
    Аплодисменти!
  • Чудесно поднесени думи,Вальо!
    Донякъде съм съгласна с Франсиско,признавам,че и с мен се получи така.Всъщност,не протезата като дума,а представата за протезираните ръце е силна,и леко измести вниманието ми от финалната строфа,но не бих казала,че стихът куца от това,напротив - въвлича в приказката!
    Когато живите картини грабнат читателя,тектстът неминуемо се възприема буквално,а това се случва само,когато авторът е достатъчно убедителен...
    С почит!
  • Благодаря на всички за интереса към моята поезия и за коментарите към този стих. Мислех, че е достатъчно ясно, че приказната форма и елементите й са само метафора - на днешния ден, на опитите ни да намерим Горната земя, на жестокия избор, който всеки трябва да направи - да размени не ръцете и краката, а душата и сърцето си за някаква ефимерна възможност. Съжалявам, че някои са приели текста буквално - явно не съм бил достатъчно убедителен. Въпреки всичко - благодаря. Желая ви светла неделя!
  • Символ на вселенското е орелът. Въздига духовното зрение, възможност за полет над границата...До възнасяне, полетите са възможни, стига да има смисъл в тях...
  • Много хубава идея да взаимствате от народните предания, признавам, че трудът Ви е изключителен.
    По отношение на "протезите" само – мисля че стихът ви тук малко куца. Думата е стилово неуместна в текст, натоварен с мотиви от Вълшебните приказки и от фолклора, още повече в текст на поетическа работа.
    С уважение
  • Приказно и умно! Приветствам ви!
  • Много хубаво произведение!
  • Моите почитания!
Propuestas
: ??:??