Към истината
Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или
в скритата истина застанали близо една до друга.
Защо е толкова странно докосването до човека?
Понякога се долавя в усмивката лека горчилка
или в сълзите се крие радостта.
Може би всичко си е на своето място.
И трепета на сърцето,на ума, на помислите.
Тогава ставаш лесно уязвим
и с болка приемаш безразсъдството на другия
и започваш да плащаш със своето разумно
отдаване на хората.
Колко лесно се гневиш и излизаш от релсите на живота,
а се мъчиш да пренареждаш дребните камъчета,
не виждаш голямото, което си оставил след
себе си.
До него просто трябва да спреш
и да усетиш умората от дългия път
за да плуваш по тихите води на човешките страсти.
Спокоен, че си останал ЧОВЕК.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
