yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
10 мая 2015 г., 14:50

Към истината 

  Поэзия » Гражданская
382 1 4

                                                  Към истината

 

 

Прозрачна е душата на хората,

ала не можеш да различиш красивото 

от грозното.

И колко жестоко се блъскаш в лъжата или

в скритата истина застанали близо една до друга.

Защо е толкова странно докосването до човека?

Понякога се долавя в усмивката лека горчилка

или в сълзите се крие радостта.

Може би всичко си е на своето място.

И трепета на сърцето,на ума, на помислите.

Тогава ставаш лесно уязвим

и с болка приемаш безразсъдството на другия

и започваш да плащаш със своето разумно

отдаване на хората.

Колко лесно се гневиш и излизаш от релсите на живота,

а се мъчиш да пренареждаш дребните камъчета,

не виждаш голямото, което си оставил след

себе си.

До него просто трябва да спреш

и да усетиш умората от дългия път

за да плуваш по тихите води на човешките страсти.

    Спокоен, че си останал ЧОВЕК.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??