Към истината
Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или
в скритата истина застанали близо една до друга.
Защо е толкова странно докосването до човека?
Понякога се долавя в усмивката лека горчилка
или в сълзите се крие радостта.
Може би всичко си е на своето място.
И трепета на сърцето,на ума, на помислите.
Тогава ставаш лесно уязвим
и с болка приемаш безразсъдството на другия
и започваш да плащаш със своето разумно
отдаване на хората.
Колко лесно се гневиш и излизаш от релсите на живота,
а се мъчиш да пренареждаш дребните камъчета,
не виждаш голямото, което си оставил след
себе си.
До него просто трябва да спреш
и да усетиш умората от дългия път
за да плуваш по тихите води на човешките страсти.
Спокоен, че си останал ЧОВЕК.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
