Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или
в скритата истина застанали близо една до друга.
Защо е толкова странно докосването до човека?
Понякога се долавя в усмивката лека горчилка
или в сълзите се крие радостта.
Може би всичко си е на своето място.
И трепета на сърцето,на ума, на помислите.
Тогава ставаш лесно уязвим ...