Към живота
Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия,
а те били са празнословия.
Уж щеше да ме пратиш в рая,
в ада май ще съм ратая.
На догми, правила слугувах.
На готин пич все се преструвах.
Направо бях си царски шут,
от всеки ритан и оплют..
Спасение от тебе чаках.
Любови не една оплаках.
Сълзите ми, макар и нилски,
за теб били са крокодилски.
Байракът ти си си развявал,
на тебе аз съм се надявал.
Ти избъзика ме безспорно.
Това дойде ми нанагорно.
Сопата сега ще хвана-
това поне за мен остана.
Редовно ще ядеш дърмона,
дорде поставиш ме на трона!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
