Какво направи ми, животе?

В дувара думна ме кат коте

и сломен от гняв, обида,

от теб поисках да си ида.

Изпълних твоите условия,

а те били са празнословия.

Уж щеше да ме пратиш в рая,

в ада май ще съм ратая.

На догми, правила слугувах.

На готин пич все се преструвах.

Направо бях си царски шут,

от всеки ритан и оплют..

Спасение от тебе чаках.

Любови не една оплаках.

Сълзите ми, макар и нилски,

за теб били са крокодилски.

Байракът ти си си развявал,

на тебе аз съм се надявал.

Ти избъзика ме безспорно.

Това дойде ми нанагорно.

Сопата сега ще хвана-

това поне за мен остана.

Редовно ще ядеш дърмона,

дорде поставиш ме на трона!