23.08.2024 г., 7:41 ч.

Към моя месец 

  Поезия
185 1 0
Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война.
Птичи смях по челото ми лепне.
Давя се вече и аз в топлина
и усещам, че почнах да шепна...
Вместо шепот обаче- сухи следи,
от които земята се цепи.
Виждам сянката как непривично трепти,
а дърветата сякаш са с дрехи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??