Aug 23, 2024, 7:41 AM

Към моя месец

  Poetry
451 1 0

 

Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне... 

 

Борбата си беше жестока война.
Птичи смях по челото ми лепне.
Давя се вече и аз в топлина
и усещам, че почнах да шепна... 

 

Вместо шепот обаче- сухи следи,
от които земята се цепи.
Виждам сянката как непривично трепти,
а дърветата сякаш са с дрехи... 

 

Тревата е суха като нашият хляб
и ухае на жега и огън.
Как се мисли, кажете ми, днеска за сняг?
И да мисля от топло не мога. 

 

Но септември напира на нашият праг
и ни носи приятното време.
Разхладен, ще си кажа: "Не изгорях,
моят месец щом топлото вземе..." 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...