Към началото

13.05.2019 г., 7:20 ч.

Поезия

177 0 0

Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.

Лунният прах сребро сипе в съня.
Звездите палят светулкови свещи.
Души се сливат свято в любовта,
далеч от злоба, завист и лъжи.

Зората ръси тайнствено росата.
Лъч слънчев я реди на кристали.
Кафето разнася в ухания аромата.
За ден нов, Бог с любов ни погали...

12 05 2018

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.