КЪМ  НОВ  ЖИВОТ

Сърцето му е свито като зъзнещо дете

със съзнание, обвито в мрачна пелена.

Душата му копнее по отминалите времена.

Защо в спомените чувства се добре,

макар да го обливат с водопади от тъга?!

Сякаш забравил да живее във времето сега,

връща се към миналото – там на брега,

където щастие броеше, както песъчинки във нощта.

Така животът преминава в хлад и самота,

а серпентината се спуска надолу в пропастта,

където непрогледната тъма

оставя го без вяра, без жажда за борба.

Приятелю, недей... Отърси се от това!

Отвори очи за настоящето сега –

то неумолимо чука на твоята врата.

Смелостта си призови и знай –

както миг се в шепи не лови,

така не ще се върнат миналите дни.

Доброто запази и себе си познай –

това е същността и борба докрай!

Трудности ще има – едни ще победиш,

пред други главата горда ще склониш,

но поуки ценни ще са твоята награда,

а приятелското рамо – твоята отрада.

Силата е в теб – напред ти продължи,

а когато стаята е празна – надежда не губи!

Знай, че в тъмнината на нощта

небето не остава без нишка светлина –

звезди мъждукат или тихата луна

свети в мрака и чака си деня.

Светът за нас е сътворен,

дух на нас е тук дарен.

Търси и вярвай в утрешния ден,

а когато станем пепел ний от тлен –

предстои ни ново обновление,

метаморфоза и друго проявление...

Живот за нас във бъдно измерение!

11.XI.2010

Камен Тодоров ©