10.03.2013 г., 16:11 ч.  

Към обетования пристан 

  Поезия » Философска
451 0 0

Знам - има толкова спасени

и толкова погубени души!

И ти след многото измени

ще рухнеш в миг отровен от лъжи.

 

Душата ти така жадува -

за Обич, Мир и Светлина,

насън сърцето ти бленува -

цветя и ласки, и Слънца!

 

Не искаш сивата забрава

дори от свойте врагове

и без душата да пропада

във мъртва тишина от векове!

 

Знам! Има толкова спасени

и толкова погубени души!

Зовът ли те студени бездни -

окриляй своя дух и се пази!

 

От злост пази се и коварства,

пази се от предатели навред,

не взимай низост за награда,

прескачай бързо ямите със смет!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??