Към обетования пристан

Знам - има толкова спасени

и толкова погубени души!

И ти след многото измени

ще рухнеш в миг отровен от лъжи.

Душата ти така жадува -

за Обич, Мир и Светлина,

насън сърцето ти бленува -

цветя и ласки, и Слънца!

Не искаш сивата забрава

дори от свойте врагове

и без душата да пропада

във мъртва тишина от векове!

Знам! Има толкова спасени

и толкова погубени души!

Зовът ли те студени бездни -

окриляй своя дух и се пази!

От злост пази се и коварства,

пази се от предатели навред,

не взимай низост за награда,

прескачай бързо ямите със смет!

Лъчиста