Mar 10, 2013, 4:11 PM  

Към обетования пристан 

  Poetry » Phylosophy
389 0 0

Знам - има толкова спасени

и толкова погубени души!

И ти след многото измени

ще рухнеш в миг отровен от лъжи.

 

Душата ти така жадува -

за Обич, Мир и Светлина,

насън сърцето ти бленува -

цветя и ласки, и Слънца!

 

Не искаш сивата забрава

дори от свойте врагове

и без душата да пропада

във мъртва тишина от векове!

 

Знам! Има толкова спасени

и толкова погубени души!

Зовът ли те студени бездни -

окриляй своя дух и се пази!

 

От злост пази се и коварства,

пази се от предатели навред,

не взимай низост за награда,

прескачай бързо ямите със смет!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??