В шумà на нрави благозвучни
и благодетели безчет,
сред общество превзето, скучно,
избирам дяла на поет.
Къде сте вие, ниви тучни,
далеч от тоя град проклет,
където в лирата ти Пушкин
се сливат звуците в куплет!?
Поете, ти си ми кръстител,
приятел верен в този век!
Ще бродя аз сред таз обител,
ще търся за тълпите лек.
август 1989 г.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени