Към себе си
Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата,
пусни ги да минат през пръстите.
Крещиш, а пък те чуват само от шепота
и от думи безмълвни, непръснати.
Престани да искаш от себе си истини,
нима човекът е истина!
Свали тези тежки окови на смислите,
от смисъл си вече безсмислена...
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата,
пусни ги да минат през пръстите.
Крещиш, а пък те чуват само от шепота
и от думи безмълвни, непръснати.
Престани да искаш от себе си истини,
нима човекът е истина!
Свали тези тежки окови на смислите,
от смисъл си вече безсмислена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
