17.07.2008 г., 12:59 ч.

Към себе си 

  Поезия » Философска
834 0 5

Събудих се и се изсмях

на себе си, на него и на времето,

че мойто време вече е история -

на лудост и безумие.

 

Поисках да открия себе си

в мен, във теб, наоколо.

Но всичко някак пусто е

и неразбран остана моят мир.

 

И тъй остана моят свят

заключен в призрачно видение.

Не се предавам, но все пак

не зная колко време ми остава...

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??