Към скъперника
Ще можеш ли да се познаеш пак,
когато се завърнеш побелял в дома си?
В самотни спомени назад ще се обръщаш,
за да намериш паяжини зад вратата си...
И без да си направиш равносметка
за отлетелите безименни години,
ще скъсаш копчето от вехтата жилетка,
останало едно, за да го скриеш!
Ще се залъгваш в своята непрегрешимост
пред другите, пред себе си и всичко,
ти, непознал човешката взаимност
и неведнъж сам вярата отричал...
В какво си вярвал; колко ли си взимал,
освен нищожните парични суми?!
Обувки, облекло и хляб си имал,
но кой те е съгрял с човешки думи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
