mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
13.10.2010 г., 15:07 ч.

Към скъперника 

  Поезия » Друга
700 0 8

Ще можеш ли да се познаеш пак,

когато се завърнеш побелял в дома си?

В самотни спомени назад ще се обръщаш,

за да намериш паяжини зад вратата си...

 

И без да си направиш равносметка

за отлетелите безименни години,

ще скъсаш копчето от вехтата жилетка,

останало едно, за да го скриеш!

 

Ще се залъгваш в своята непрегрешимост

пред другите, пред себе си и всичко,

ти, непознал човешката взаимност

и неведнъж сам вярата отричал...

 

В какво си вярвал; колко ли си взимал,

освен нищожните парични суми?!

Обувки, облекло и хляб си имал,

но кой те е съгрял с човешки думи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е посланието ти!
    Дали ще го чуе... едва ли...
    Но, всеки си носи кръста...
    Поздравления, приятелю!
  • Дано го разбере...
  • Те нямат нужда от човешки думи - току-виж са се изхарчили с нещо!С поздрав!!!
  • Доста тъжна равносметка!!!
  • Добро послание!
    И дано стигне до него...
  • "В какво си вярвал; колко ли си взимал,

    освен нищожните парични суми?!

    Обувки, облекло и хляб си имал,

    но кой те е съгрял с човешки думи!"

    Много ми е близко като усещане!
    Толкова пъти ми се е искало да го изкрещя в лицето на много хора!
    Поздрав,Мариане!
  • Поздрав Мариане!!!Душите ни не са скъперници и това е най важното!!!
  • Харесах. Поздрав!
Предложения
: ??:??