Oct 13, 2010, 3:07 PM

Към скъперника

  Poetry » Other
820 0 8

Ще можеш ли да се познаеш пак,

когато се завърнеш побелял в дома си?

В самотни спомени назад ще се обръщаш,

за да намериш паяжини зад вратата си...

 

И без да си направиш равносметка

за отлетелите безименни години,

ще скъсаш копчето от вехтата жилетка,

останало едно, за да го скриеш!

 

Ще се залъгваш в своята непрегрешимост

пред другите, пред себе си и всичко,

ти, непознал човешката взаимност

и неведнъж сам вярата отричал...

 

В какво си вярвал; колко ли си взимал,

освен нищожните парични суми?!

Обувки, облекло и хляб си имал,

но кой те е съгрял с човешки думи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...