Към скъперника
Ще можеш ли да се познаеш пак,
когато се завърнеш побелял в дома си?
В самотни спомени назад ще се обръщаш,
за да намериш паяжини зад вратата си...
И без да си направиш равносметка
за отлетелите безименни години,
ще скъсаш копчето от вехтата жилетка,
останало едно, за да го скриеш!
Ще се залъгваш в своята непрегрешимост
пред другите, пред себе си и всичко,
ти, непознал човешката взаимност
и неведнъж сам вярата отричал...
В какво си вярвал; колко ли си взимал,
освен нищожните парични суми?!
Обувки, облекло и хляб си имал,
но кой те е съгрял с човешки думи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано го разбере...
-
Те нямат нужда от човешки думи - току-виж са се изхарчили с нещо!С поздрав!!!
-
Доста тъжна равносметка!!!
-
Добро послание!
И дано стигне до него...
-
"В какво си вярвал; колко ли си взимал,
освен нищожните парични суми?!
Обувки, облекло и хляб си имал,
но кой те е съгрял с човешки думи!"
Много ми е близко като усещане!
Толкова пъти ми се е искало да го изкрещя в лицето на много хора!
Поздрав,Мариане! -
Поздрав Мариане!!!Душите ни не са скъперници и това е най важното!!!
-
Харесах. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дали ще го чуе... едва ли...
Но, всеки си носи кръста...
Поздравления, приятелю!