Към Слънцето и Хоризонта
Тя бягаше по грубия, каменен път,
боса, необлечена,
краката й кървят.
Бягаше без посока, без ритъм, без ред,
с крайна точка, просто нейде "напред".
В главата й се бореха мечти, сънища, спомени,
това, което я бе принудило да стигне дотук,
и в един миг всичко изчезна... някак напук.
Беше сама в своето объркване,
сама в своя гняв,
сама в своята болка,
сама със целия свят.
Пред погледа изправи се баща й,
разгневен, с бутилка в ръка,
в кървясалите му очи намери,
завинаги погубената си мечта.
В нощта, сред черните гробища,
гарван грачеше злокобно,
мъртъвци простираха ръцете си към нея,
хващаха я, раздираха плътта й злобно.
Тогава се навеждаше със сълзи в очите,
да събира късчетата на душата,
да събира части от лъжите,
и да се отдалечава от мечтата.
И тук, в капана на смъртта,
тя усещаше живота,
защото сред живите бе мъртва.
Но няма повече да страда,
няма повече да се крие зад фронта,
от днес тя започва да бяга...
Към слънцето и хоризонта.
боса, необлечена,
краката й кървят.
Бягаше без посока, без ритъм, без ред,
с крайна точка, просто нейде "напред".
В главата й се бореха мечти, сънища, спомени,
това, което я бе принудило да стигне дотук,
и в един миг всичко изчезна... някак напук.
Беше сама в своето объркване,
сама в своя гняв,
сама в своята болка,
сама със целия свят.
Пред погледа изправи се баща й,
разгневен, с бутилка в ръка,
в кървясалите му очи намери,
завинаги погубената си мечта.
В нощта, сред черните гробища,
гарван грачеше злокобно,
мъртъвци простираха ръцете си към нея,
хващаха я, раздираха плътта й злобно.
Тогава се навеждаше със сълзи в очите,
да събира късчетата на душата,
да събира части от лъжите,
и да се отдалечава от мечтата.
И тук, в капана на смъртта,
тя усещаше живота,
защото сред живите бе мъртва.
Но няма повече да страда,
няма повече да се крие зад фронта,
от днес тя започва да бяга...
Към слънцето и хоризонта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Всички права запазени
