Към теб
Див жребец, всяка нощ, галопира към тебе в съня ми,
цвили в летния мрак, оскотял от камшичния хлад,
тътне пулсът в гръдта и пръхти полудяла страстта му,
сякаш токче забила си в хълбока негов, крилат...
Самодивски коси си разплела в светулково злато
и дъхът ти звезди, уморени от болки, рои,
и омайното биле в отвара за грях - хубостта ти -
мойте чувства, до дъно, с изгарящи мисли пои...
Всеки миг, щом докоснат е с твоята длан, капка дъжд е
и вали денонощно помитащ, копнежен порой,
бяга буйна реката, познала твърдта на брега си,
устремила пенлива снага към морето от зной...
навълнила безумие мътно, помитащо жажди
от напукано тихо очакване в зрялата ръж,
сътворила от сушава орис мечтаното раждане
на жътварската песен, ехтяща в душата на мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Красиви копнежи
