2.01.2020 г., 23:31

Към Твореца

1.2K 1 1

Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
 
И изворът за Тебе пее,
Вселената пред Теб коленичи.
Кълбото златно горе грее,
планетата танцува, вятърът ехти.
 
Хармония и прелест,
премъдрост, смисъл и душа.
Дарил си ни със собствен избор,
разрешил си личната ни свобода.
 
Прости ми, мили Боже!
Прости ми греховете!
От тях се уча, без тях не може.
Ще пребъда с Теб във вековете!
 
Благодаря ти за живота,
за търпението и любовта!
Благодаря и на Твоя син,
умрял на кръста за света!
 
Ти си Алфа и Омега,
мъдрост, сила, красота!
Ти си всичко, мой Творецо,
моят Бог и моя светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достойно място си отредил, чрез силата на мерената реч, на Твореца. Браво за идейния замисъл! Продължавай да носиш божественото в себе си, Тошко!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...