Jan 2, 2020, 11:31 PM

Към Твореца 

  Poetry » Phylosophy
732 1 1

Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
 
И изворът за Тебе пее,
Вселената пред Теб коленичи.
Кълбото златно горе грее,
планетата танцува, вятърът ехти.
 
Хармония и прелест,
премъдрост, смисъл и душа.
Дарил си ни със собствен избор,
разрешил си личната ни свобода.
 
Прости ми, мили Боже!
Прости ми греховете!
От тях се уча, без тях не може.
Ще пребъда с Теб във вековете!
 
Благодаря ти за живота,
за търпението и любовта!
Благодаря и на Твоя син,
умрял на кръста за света!
 
Ти си Алфа и Омега,
мъдрост, сила, красота!
Ти си всичко, мой Творецо,
моят Бог и моя светлина!

© Тодор Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Достойно място си отредил, чрез силата на мерената реч, на Твореца. Браво за идейния замисъл! Продължавай да носиш божественото в себе си, Тошко!
Random works
: ??:??