Jan 2, 2020, 11:31 PM

Към Твореца

1.2K 1 1

Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
 
И изворът за Тебе пее,
Вселената пред Теб коленичи.
Кълбото златно горе грее,
планетата танцува, вятърът ехти.
 
Хармония и прелест,
премъдрост, смисъл и душа.
Дарил си ни със собствен избор,
разрешил си личната ни свобода.
 
Прости ми, мили Боже!
Прости ми греховете!
От тях се уча, без тях не може.
Ще пребъда с Теб във вековете!
 
Благодаря ти за живота,
за търпението и любовта!
Благодаря и на Твоя син,
умрял на кръста за света!
 
Ти си Алфа и Омега,
мъдрост, сила, красота!
Ти си всичко, мой Творецо,
моят Бог и моя светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Достойно място си отредил, чрез силата на мерената реч, на Твореца. Браво за идейния замисъл! Продължавай да носиш божественото в себе си, Тошко!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...