18.05.2007 г., 20:02

Към тъжния палач на смъртта..

684 0 1

Болката душата ми плени,
остави ме с думите казани.
Сега не е както преди -
думите чакат да бъдат преразказани!


Чувствата, с промяна обляти,
дрехите, от отчаяние съдрани
и мечтите, преди млади, крилати,
сега са срамно потрошени, прибрани.


Ръцете, които докосваха нежно,
сега са пречупени с ярост гореща
и сърцето, колкото света древно,
сега - лице в лице със самотата насреща.


Краката, вървящи плавно, без умора,
сега се влачат без цел по прахта
и без да намерят никъде упора,
чакат жадно да дойде нощта


Косите руси, летящи с усмивка,
сега посивяли са и падат в морето,
покриват го с  с цяла покривка
и го заливат с тежеста на сърцето.


Ръцете със сили последни
думи пишат на плажа замръзнал
и с надежди бедни, сетни,
докосват ума с портрета омръзнал.


Пишат, че обичат целувката,
която липсва им толкова много
и жадуват тайно прегръдката,
за да спасят съществото си болно.


Но единствено очите гледат,
с надежда вдъхват кураж
и сълзи за сетен път падат,
готови за тежък багаж...


Защото някой ден ще поемат
по пътя на вечността
и старите спомени ще приемат
към тъжния палач на смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силна емоцоция е вложена в стиха!
    Тъжно и,но и ма надежда!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...