27.08.2024 г., 13:45

Към вечността

498 1 0

Пътници сме ний към вечността,

няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта 
и с билета в джоба си вървим.

 

В кой вагон животът ще ни сложи
зависи от земните дела,
дали първа класа ще предложи
или стар вагон с насмешка зла.

 

Отпътуването е транзит -
няма спирки, нито контрольор.
Всеки пътник има своя хит
и това не подлежи на спор.

 

Пътници сме към отвъден свят - 
таен, звезден, тих и непознат.
Може би и в някой негов град
ще се срещнем с близките души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...