Aug 27, 2024, 1:45 PM

Към вечността

  Poetry
497 1 0

Пътници сме ний към вечността,

няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта 
и с билета в джоба си вървим.

 

В кой вагон животът ще ни сложи
зависи от земните дела,
дали първа класа ще предложи
или стар вагон с насмешка зла.

 

Отпътуването е транзит -
няма спирки, нито контрольор.
Всеки пътник има своя хит
и това не подлежи на спор.

 

Пътници сме към отвъден свят - 
таен, звезден, тих и непознат.
Може би и в някой негов град
ще се срещнем с близките души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...