Aug 27, 2024, 1:45 PM

Към вечността

  Poetry
510 1 0

Пътници сме ний към вечността,

няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта 
и с билета в джоба си вървим.

 

В кой вагон животът ще ни сложи
зависи от земните дела,
дали първа класа ще предложи
или стар вагон с насмешка зла.

 

Отпътуването е транзит -
няма спирки, нито контрольор.
Всеки пътник има своя хит
и това не подлежи на спор.

 

Пътници сме към отвъден свят - 
таен, звезден, тих и непознат.
Може би и в някой негов град
ще се срещнем с близките души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...