Черни скотове държат
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се,
подобно на Икар към Слънцето.
Но едва достигнал първите лъчи, крилата му откъсват яростно.
"Не се гаси туй що не гасне" –
за духа човешки няма граници.
И крилата на Икар да срежат –
те отново ще пораснат!
На Аполо 13 да източат кислорода
или на Боян Петров в бездната
да хвърлят инсулина –
духът човешки ще възкръсне винаги
на хората да дава светлина,
и ще литне по-красив от Феникс,
с крила, разперени над вечността!
05.01.2019
© Хел Всички права запазени