Mar 31, 2019, 6:43 PM

Към върха

782 1 0

 

Черни скотове държат 
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.

 

Духът човешки извисява се,

подобно на Икар към Слънцето.
Но едва достигнал първите лъчи, крилата му откъсват яростно.

 

"Не се гаси туй що не гасне" –
за духа човешки няма граници. 
И крилата на Икар да срежат –
те отново ще пораснат!


На Аполо 13 да източат кислорода

или на Боян Петров в бездната

да хвърлят инсулина –

 

духът човешки ще възкръсне винаги
на хората да дава светлина,
и ще литне по-красив от Феникс, 
с крила, разперени над вечността!

 

05.01.2019

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...