Кънти
Понякога дишам чрез думи,
понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми
и кротко напасвам накриво така...
Понякога думите нямат и смисъл.
Дочуваш ли ехо?
То вече кънти...
И ето разбираш – така си орисан –
на думи да вярваш, на думи, уви...
А как се завърта за кратко животът,
уж тръгваш направо,
е, вече не знам.
Може ли някой изобщо да каже,
ето и днес не достигнах до там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
