Понякога дишам чрез думи,
понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми
и кротко напасвам накриво така...
Понякога думите нямат и смисъл.
Дочуваш ли ехо?
То вече кънти...
И ето разбираш – така си орисан –
на думи да вярваш, на думи, уви...
А как се завърта за кратко животът,
уж тръгваш направо,
е, вече не знам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация