Къпини
Наресала косите си, гората,
със брилянтин от дъхава роса,
зелените си кичури премята,
смутена от лъчите на деня...
Пътеката – пулсира като вена,
възбудена от жажда за живот;
под лапите на скитащото време,
във стъпките на тичащ порив нов...
Мечтите ни – красиви пеперуди,
в цветята търсят своите души,
а сенките ги мамят със заблуди,
намигайки им с паячни очи...
Потръпва ароматната къпина
в прегръдката на устните ти пак,
а моят дъх тъй лакомо я взима
и все по-ненаситен е - от глад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
