Aug 7, 2011, 10:40 PM

Къпини 

  Poetry » Love
1000 0 24

Наресала косите си, гората,

със брилянтин от дъхава роса,

зелените си кичури премята,

смутена от лъчите на деня...

Пътеката – пулсира като вена,

възбудена от жажда за живот;

под лапите на скитащото време,

във стъпките на тичащ порив нов...

Мечтите ни – красиви пеперуди,

в цветята търсят своите души,

а сенките ги мамят със заблуди,

намигайки им с паячни очи...

Потръпва  ароматната  къпина

в прегръдката на устните ти пак,

а моят дъх тъй лакомо я взима

и все по-ненаситен е - от глад...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??