14.04.2007 г., 2:03

Кървав прах

943 0 1
 

     Kървав прах


Здрачът пада над света,

гаснат слънчеви лъчи,

мъгла забулва града,

събуждат се нощни души.


Улиците бавно опустяват,

светлинките гаснат една по една,

създания на мрака се явяват,

приветствайки кървавата луна.


Нов живот се заражда,

нов живот, по-съвършен.

Човешки страх той поражда

и копнее за кръв, настървен.


Вампирите са деца на нощта,

те са съвършената раса.

Най-чаровни на света

от най-висшата класа.


Хранят се с простосмъртни глупаци,

живеят за дяволски вкусната кръв.

И хората - тези тъпаци

биват убивани с адски-чудовищна стръв.


Вампирите обичат нощта,

обичат да няма звезди.

Те не признават любовта

и имат малко мечти.


Каквото си искат - постигат!

Няма кой да ги спре.

Нощния вятър настигат

и политат в черното небе.


Но ето, че изгревът настъпва.

За простосмъртните спасителния час.

И нощта, победена, отстъпва,

отстъпва вампирската страст.


Хора, радвайте се на деня,

но не забравяйте това,

че ще дойде пак нощта

и ще изгрее кървава луна!


Ще станете вампирска плячка,

ще треперите пред две пурпурни очи,

ще сте кървава играчка

И НЯМА КОЙ ДА ВИ СПАСИ!



     Nick Dracula




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...