И сняг затрупа моя склон.
Душата ми сега е стон.
Сърцето ми повръща кръв.
Къде да търся аз подслон?
О, Боже! Пак ли ще съм пръв
да съм червената ти стръв -
да сея рози в тоя сняг?
Оставам сам на този бряг...
© Никола Апостолов Всички права запазени