Гледам тъжно звездите,

чудя се къде ли отиде?

Сестра ми е сега луната,

плачем с нея за тебе в нощта.

Студът, като птица разперил крила,

покри отново със сянка земята.

Рисувам сам картина с думи,

ала ръката трепери,

линиите са криви.

Куршум явно беше любовта

и пистолетът бил е в твоята ръка.

Погледна ме, дори и не трепна,

стреля, шум, заболя.

Потече кръв, остави ме,

потече кръв, ала забрави ме.

Сега със сълзи поливам земята,

растат около мен цветята.

Кръвта от сърцето надпис очертава,

за смъртта ми след мен ще разказва.

Как силно вярвах в любовта

и как безмилостно убила ме е тя.

Не ще тук душата, за да види,

заровила ръце в земята, ти дали

ще рониш пак за мен сълзи.

Не остана още много от кръвта

и тука таз история спира.

Друг ще я продължи след това,

друг ще разказва нататък любовта.