Гледам тъжно звездите,
чудя се къде ли отиде?
Сестра ми е сега луната,
плачем с нея за тебе в нощта.
Студът, като птица разперил крила,
покри отново със сянка земята.
Рисувам сам картина с думи,
ала ръката трепери,
линиите са криви.
Куршум явно беше любовта
и пистолетът бил е в твоята ръка.
Погледна ме, дори и не трепна, ...