8.03.2007 г., 22:42 ч.

Кървава любов 

  Поезия
894 0 1

                                 Кървава любов, окъпана в лъжи…

 

Eдин есенен ден едно момче каза на едно момиче, че го обича…

 

Две думи тъй искрено изречени,

аз се поддадох на тези думи красиви,

но любовта ми явно е била обречена,

изпепелена от тези думи лъжливи!

 

Наивница ли бях, че ти повярвах

на тези хубави лъжи,

подлец ли бe, че ме измами,

това ли искаше, кажи?!

 

Кажи ми чий дявол прати те при мен,

та с тези думи в сърцето малко леда да разтопиш?

Кажи защо нахлу така във моя ден?

Аз казах ти: ”Не ме обичаш”, но ти отвърна: ”Не, грешиш”

 

Сърцето ми на хиляди разби,

безжизнено сега кърви и плаче.

Това ли искаше, да ме боли?

чуваш ли… в далечината гарван грозно грачи…

 

Присмива се на този куп илюзии,

присмиваше се на наивността,

присмива се, но нима полза има,

няма да спре болката от любовта.

 

“Но аз съм силна” - това повтарях си наум,

преди живеех за куп сънища, мечти красиви,

сега разтърсих се от странен шум,

изчезнаха и чувствата лъжливи.

 

Момче мило, момче прекрасно,

от теб едно едничко нещо искам само:

Кажи ми го в очите, кажи ми го ясно,

няма да търся утеха на ничие рамо!

 

Кажи ми го в очите!

Кажи ми, че не ме обичаш!

Кажи, лъжа са били и мечтите!

Кажи ми, че не го отричаш!

 

Не, аз няма да заплача,

ще го преодолея, разбери,

ще ти намекна с погледа си мрачен

не си ти първият, който сърцето ми разби!

 

 

Ще го преглътна и някога ще спре да ме боли,

ще те забравя, но ти вечно в ума си ще ме пазиш,

ще ти тежи на съвестта, че в този ден ме наскърби,

ще го проклинаш и ще го намразиш!

 

Kажи ми, отречи го,

момче, за бога, опомни се,

да, хайде, изкрещи го!

Кажи ми: “Мразя те! Махни се!”

 

Дали ще имаш сили,

дали ще имаш смелостта,

дали изобщо някога не те е страх за нещо,

страхливец си, роден със подлостта,

но аз не ти се сърдя! Вече не изпитвам нищо!

 

                    * * *

 

След тези думи жестоки

никога сълзи не бликнаха от любов!

Все още има рани люти и дълбоки,

но сърцето вече е безчувствено, животът вече е суров!

 

Но аз не съм все същата глупачка.

Благодаря ти! Ти ме промени!

И няма да съм вече ничия играчка,

ще наранявам други, няма да обичам и само тях ще ги боли!!!

 

Тогава никой не ще ме накара да страдам,

и няма да правя втората крачка,

не ще се моля, няма и на колене да падам,

Няма да позволя сърцето ми някой да мачка!

 

Тогава никой не ще ме накара да обичам тъй силно, както преди,

но аз едно нещо искам и искам да бъда сама.

Да няма те! Няма кой лъжливи думи да реди.

Сбогом, мило момче! Отивам в моя свят на тъма!

 

Това ли искаше, момче красиво?!

Е, вече имаш го, УСПЯ!

Сърцето ми загина и в бъдещето сиво

кървавата обич моя няма я, защото тя УМРЯ!

 

* * *

Смъртта ще дойде, тихо ще пристъпи,

защо ли да живея, щом няма да я има любовта,

щом сърцето бе разбито милиони пъти,

защо ли да живея, щом ще живея в самота!...

 

                               * * *

 

Отиде си момичето, безчувствено, студено,

не искаше да мисли за това.

Спря да кърви сърцето, макар и ранено,

сега то бе неспособно да обича!

Презираше и се страхуваше от любовта!!!

 

    “Аз  можех да обичам целия свят, но никой не ме разбра, затова се научих да мразя!!!”

 

                                                                         ***Vampire Blood Kiss***

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??