Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака.
Тук си - усещам те,
но не те виждам.
Гледам те с другите.
Как им завиждам!
Аз съм тая, която обичаш,
аз съм онази, на която се вричаш.
Аз съм единствена твоя, далечна,
дарила най-скъпото - сърцето си вечно.
Лицето ми бяло със сияйна усмивка.
Едничко и просто, то е отливка
от камък и пясък, цимент може би...
Отливка от сълзи, кръв и лъжи.
Единствена твоя съм тук и сега.
Искам те, искаш ме - пълна лъжа!
И все пак любовта си не мога да скрия,
ни кръвта от ръцете си, бледата шия.
Ни онзи далечен, ужасен, зловещ
спомен, във който гориш ме със свещ.
Нито пък онзи, в който ме биеш,
а после с целувки кръвта ми отмиваш.
Тук съм, ранена - кървя ли, кървя,
но продължавам до теб да вървя.
Каквото и да направиш, ще те обичам,
дори на страдание да се обричам.
© Роси Всички права запазени