Разби едно сърце,
уби една душа.
Протекоха и тези кървави сълзи...
Превърна се в палач, безмилостен
изпълнен си със злоба.
Парченце по парченце разсичаш моята любов
и тъй далеко ги запращаш,
че никога не ще ги събера.
Недей!
Сама ще си тръгна.
Далеч от теб, не ще ти преча!
Няма нужда от омраза.
Аз искам да запазя красивите ни мигове.
Безкрайните разходки,
притиснали телата си един до друг.
Да запомня онези хубави очи,
пълни с любов и жажда за живот.
Нежните целувки,
страстните прегръдки...
Моля те, нека те поне останат!
© Нели Вичева Всички права запазени