КЪРВЯЩ СПОМЕН
КЪРВЯЩ СПОМЕН
на Рóсинка
Ти спомняш ли си
нежната зора,
тогава след нощта
любовна - дива,
когато под клоните
на старата върба,
тъмата изпращахме
да спи - насила?
Ти спомняш ли си
за росата, намокрила
постланите ни дрехи
в нощта, в която
горе на небето,
звездите обикаляха
в очите ни като комети?
Ти помниш ли...
августовските светулки,
щурците - музканти
свирещи в полята?
Срамежливата луна
огряваща земята,
и греха на две
горящи същества?
Ти спомняш ли си
за реката, за водата
бистра - свежа,
стичаща се бисерна
на едри капки, по
голата ти нежна кожа?
Аз си спомням, но...
какво се случи,
та сега дори не щеш
с очи да ме погледнеш?
Отминаваш и мълчиш!
Кажи ми “–Добър ден”.
Ела да пием
пó едно кафе.
Да си побъбрим
и да помълчим!
Или може би...
и теб те мъчи
този кървящ спомен...
за двама млади -
за нощ, река, върба
и две съдби,
разделили се навеки!
. . .
Ivaylo Atanassov
13.04.2006 г. (4.05 h )
Senftenberg - Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
Не знам, как може да имаш толкова красиви и същевременно болязнени спомени!Изумяваш ме за пореден път!Както винаги е прекрасно!
