16 abr 2006, 15:03  

КЪРВЯЩ СПОМЕН

  Poesía
1.4K 1 5

 

 

КЪРВЯЩ СПОМЕН

       на  Рóсинка

 

 

Ти спомняш ли си

нежната зора,

тогава след нощта

любовна - дива,

когато под клоните

на старата върба,

тъмата изпращахме

да спи - насила?

Ти спомняш ли си

за росата, намокрила

постланите ни дрехи

в нощта, в която

горе на небето,

звездите обикаляха

в очите ни като комети?

Ти помниш ли...

августовските светулки,

щурците - музканти

свирещи в полята?

Срамежливата луна

огряваща земята,

и греха на две

горящи същества?

Ти спомняш ли си

за реката, за водата

бистра - свежа,

стичаща се бисерна

на едри капки, по

голата ти нежна кожа?

Аз си спомням, но...

какво се случи,

та сега дори не щеш

с очи да ме погледнеш?

Отминаваш и мълчиш!

Кажи ми “–Добър ден”.

Ела да пием

пó едно кафе.

Да си побъбрим

и да помълчим!

Или може би...

и теб те мъчи

този кървящ спомен...

за двама млади -

за нощ, река, върба

и две съдби,

разделили се навеки!

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

13.04.2006 г.  (4.05 h )

Senftenberg - Germany

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...