Къс живот
755
0
0
Опитвам се света си да разложа
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка
и сякаш ме натискат с хладен нож.
И плува вътре в мен смирена, кротка
житейската уплаха - воден смок.
Налага се страха си да надлъжа,
да го пленя - в поне един двубой.
Смълчан и сдран; преборен и недъгав,
ще мога пак да го превърна в роб.
Налага се в света си да се боря.
Приличайки на образ, на фантом...
Човешкото във мен ще се разложи -
с обичане му дайте къс живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
