Опитвам се света си да разложа
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка
и сякаш ме натискат с хладен нож.
И плува вътре в мен смирена, кротка
житейската уплаха - воден смок.
Налага се страха си да надлъжа,
да го пленя - в поне един двубой.
Смълчан и сдран; преборен и недъгав,
ще мога пак да го превърна в роб. ...