Къс надежда
Обичам те, Жоре!!!
В океана от болка намирам
къс надежда и алчно го грабвам...
Нямам шанса сега да избирам.
Този къс днес безумно ми трябва...
Но дали океана от болка
ще успея сега да преплавам?
Где е краят не зная и колко
до спокойни води ми остава...
Твойта болка и моя е, сине!
И тревогата... също я моя...
И се моля – дано да премине
тази болка и върне покоя...
В океана, със болка изпълнен,
с теб аз плавам през бурни талази...
Нека мен тази болка погълне
вместо тебе...!
И Бог да те пази...!!!
18 март 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
