Ти си въгленчето, от което
ще се разгори факлата,
ти си водата, от която ще
потече реката,
ти си кислородът, от който
ще се раздвижи въздуха.
Докосни ме без пръсти
и аз ще те докосна, и ще
нарисувам картина.
Ако отворим портала към света,
трябва първо ние да скочим.
Да го оставим затворен.
В галерията на моите спомени
ти си всичко.
© Ваня Иванова Всички права запазени