Ти си въгленчето, от което
ще се разгори факлата,
ти си водата, от която ще
потече реката,
ти си кислородът, от който
ще се раздвижи въздуха.
Докосни ме без пръсти
и аз ще те докосна, и ще
нарисувам картина.
Ако отворим портала към света,
трябва първо ние да скочим.
Да го оставим затворен.
В галерията на моите спомени
ти си всичко.
© Ваня Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
