Поспря се малко. И в очите му се вгледа.
Видяха му се чисти и добри.
Изтръска козината и потрепна,
опашката размърда, накриви.
Почуди се дали да спре до него,
или да продължи по пътя свой
където няма нашето, човешко его…
дочу събратята си, кучешкия вой.
Със него тръгна. Редом, свойски.
Във крак пристъпяше, умерен ход.
И сякаш служба бе изкарал, войнска,
не го изпускаше от поглед, нито бод. ...