kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
3.06.2007 г., 16:38 ч.  

Късен сезон 

  Поезия
548 0 3

                             24.09.1989г.


Есента си капе

в унил листопад.

 

Няма златни паради...


Умират мечтите,

като листове сиви,

сред лихата смрад

на размекнала тиня

и корени сити.

 

Дървета и корени -

проза и стих.

 

Сезони и време - 

земя и вселена.

 

И хора - човеци.

 

Животът е тих,

когато възпят е

в красива поема.

 

Ала не песните движат света.

 

Когато на роба му дойде до гуша -

наместо звучно красиви слова,

тръба предпочита да слуша.

 

Но, истини много...


И много съдби,

кръстосват се плахи

и боси.

 

В морето житейско

сред мъртви води,

назряват въпроси...

 

Въпроси:


Къде да се търсим?

Какво ще намериме?

Кога ще се срещнем

сред толкова истини,

човек със човека -

ръце да си стиснеме,

а после да тръгнем

в различни посоки,

щастливи и горди,

че просто сме

истински...

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??