Късен сезон
24.09.1989г.
Есента си капе
в унил листопад.
Няма златни паради...
Умират мечтите,
като листове сиви,
сред лихата смрад
на размекнала тиня
и корени сити.
Дървета и корени -
проза и стих.
Сезони и време -
земя и вселена.
И хора - човеци.
Животът е тих,
когато възпят е
в красива поема.
Ала не песните движат света.
Когато на роба му дойде до гуша -
наместо звучно красиви слова,
тръба предпочита да слуша.
Но, истини много...
И много съдби,
кръстосват се плахи
и боси.
В морето житейско
сред мъртви води,
назряват въпроси...
Въпроси:
Къде да се търсим?
Какво ще намериме?
Кога ще се срещнем
сред толкова истини,
човек със човека -
ръце да си стиснеме,
а после да тръгнем
в различни посоки,
щастливи и горди,
че просто сме
истински...
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
