Вече се изнесоха на юг.
Листопадът ревизира празния уют -
сложи за бележка три листа
със различна шарка и петна.
Първо на комина,
че е най-висок.
Дим ако извие къдрав рог,
облакът да алармира. На часа.
На прозорците със пръсти начерта
числа поредни, за да има ред.
Ако спука пак студът стъкло,
вятър да нощува в чуждото легло.
И на прага - тънка тел от мед -
да жужи, щом стъпи там човек.
© Христина Комаревска Всички права запазени