КЪЩАТА
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи.
А вътре в нея душата събира въглени.
Запушва пролуките с кървящи ръце,
за да предпази от вятъра навън бурен
всички добродетели на своето сърце.
Топлина да намери за ругана Вярата,
Любовта да обгърне с огън сърдечен,
Надежда последна да вземе от гарата, ...